(Това е уводната публикация на поредица статии за знатни български родове. Заглавията на другите статии са поместени накрая).
в-к Поглед от 3 септември 2007
Синя кръв
ИМАМЕ ЛИ АРИСТОКРАЦИЯ?
Над 100 са българските фамилии с благородническо потекло
Свилен Протич
____________________________________________________________________________
Свилен Протич е посветил живота си в изследване на българската аристокрация - от Средновековието до наши дни. Преровил е планини от документи, за да създаде уникални родови хроники. В няколко поредни броя той ще представи най-известните фамилии с благородническо потекло. Форумът е открит - всеки може да каже своето "да" или "не" за възкресяването на българския аристократизъм. ПОГЛЕД
_____________________________________________________________________
Такова съсловие е съществувало от незапомнени времена чак до XIX век включително. Българската аристокрация има живи потомци и днес, но явлението не е официално регламентирано. Апропо - едно е "благородник", друго е "благороден по нрав", някои ги смесват.
През 1893 г. мнозинството от "млади" в парламента прередактира чл. 58 на Търновската конституция, който забранява "титлите за благородство". От друга страна редица наши историци са избили благородниците още през 1393 г. в Търново. Като че ли от цяла България са се събрали там преди обсадата на старопрестолния град. Или са нямали роднини със същото фамилно име.
Следващите български конституции от ХХ век не са толкова категорични, но като цяло обществото ни се "демократизира" криворазбрано.
Социума не търпи вакуум и той се запълни, макар и с фалшив пълнеж. Понеже в България преди Девети септември единствен аристократ "де юре" беше царя, то минаваха за един вид аристократи офицерите, завършили военните на Негово величество училища, видни политици и естествено големите богаташи.
След Втората световна война се появиха званията "герой", "народен", "заслужил". Отскоро вече имаме българи, които са рицари на разни чужди ордени (например на Божия гроб).
Има и Болярски съвет, регистриран в съда. Тази мъгла е покрила истината за потомствените български аристократически родове, техните разклонения под други фамилни имена, съставени от едно или няколко живи или изчезнали семейства.
Вярно е, че в някои европейски държави титлите също са забранени. Така е в Норвегия (от 1905 г.), Австрия (от 1919 г.) и др. Но там е събрана, систематизирана и публикувана съответната книжнина - алманаси и справочници за живите потомци.
У нас информацията е крайно оскъдна. Почти липсват фамилни гербове от времето преди Османската империя и нейната аристокрация, която включва не само тази на турския етнос, а и десетки други: гръцки, румънски, арменски... Нямаме запазени замъци, но те не са "кондицио сине ква нон" (условие, без което не може).
Нашите предшественици от българския етнос са носили различни по произход титли (български, византийски, османски и др.). Такива са боляр, княз, кнез, башкнез, бан, примикюр, бей, паша. По време на игото мнозина от тях ги заменят с османското "чорбаджия".
Това понятие се употребява и днес, но в преносен смисъл. Султани са издавали берати за чорбаджии на
прадядото на Стефан Караджа
Между другото днес има наименовани български улици на този Хаджи Сава, на княз Стефан Богориди, на бей Георги Вълкович и прочие наши аристократи и патриоти. А в Белград улица носи името на Мехмед паша Соколович, велик везир (министър-председател). Той е живял през XVI век и е бил "премиер" и на тогавашните българи. Брат му е оглавявал Сръбската автокефална църква под името архиепископ Макарий Соколович.
Досега съм издирил над 100 български фамилии с доказано благородническо потекло. Сигурно ще се открият податки и за повече. Трябва да се има предвид, че някои от знатните фамилни имена не са уникални - носят се и от други родове, които не са с благороднически произход.
При едно официално реставриране и документиране на родната аристокрация е добре да се имат предвид представките пред фамилните имена в някои държави: "фон" в Германия, "дьо" във Франция и т. н. Каква би могла да бъде една подобна българска представка? Има и други въпросителни, но те ще се дискутират, ако идеята намери обществен отклик.
Горчивата съдба на българската аристокрация е нейното игнориране от конституцията. Пък била тя и Търновска, приета "с акламации" от патриоти, но и от патриотари. Част от тях са се опитали да запълнят аристократическия вакуум, гравитирайки покрай единствения благородник - царят.
През XIX век княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Гота е искал да въведе европейски титли за потомците на старата българска аристокрация. Властващите "демократи" отказали.
ЗНАТНИ РОДОВЕ
БЕРОН от Котел.
БИНБЕЛОВИ от с. Факия, Бургаско.
ВАЗОВИ от Сопот, с корен от с. Яновене, Костурско (сега в Гърция).
ВЕКИЛАРЧЕВИ от Кюстендил.
ДЖАМДЖИЕВИ от Килифарево.
ЕКЗАРХ от Старозагорско.
ИКОНОМОВИ от Жеравна.
КАБЛЕШКОВИ от Копривщица, с корен от Търновско.
КАРАВЕЛОВИ от Копривщица, с корен от Костурско.
КАРТОЛОВИ от Преслав, с корен от Жеравна.
КУТИНЧЕВИ, от с. Щръклево, Русенско.
КЪРШОВСКИ от Елена.
ПУЛИЕВИ от Арбанаси, Търновско.
ХАДЖИМИХОВИ от Шумен.
Снимки:
Герб на Царя на българите, поместен в хрониката на XVI Вселенски събор (1414-1418)
Печат-герб на софийския революционер Никола Чолака, обесен на 15 ноември 1877 г. на ъгъла на "Витошка" и "Алабин"
Княз Фердинанд е искал да въведе европейски титли за нашата аристокрация
__________________________________________________________________________
Заглавията на другите публикации, които могат да се намерят в Народната библиотека
(заглавията и подзаглавията са редактирани от редакцията на в-к Поглед)
Карл XII награди Маринчо Страшния
Бимбеловият род тръгва от Момчил войвода
10 септември 2007
Каблешкови стигнаха до теревизията
Бележитият род тръгва от XVIII столетие
24 септември 2007
Любен Каравелов разгроми фашизма
1 октомври 2007
Шопи станаха украински дворяни
Издирват се потомци на рода Каразини
8 октомври 2007
Хаджи Симеон бил на табла Мидхад паша
15 октомври 2007
Кършовски са боляри от Търново
Бунтари, художници и журналисти населяват клоните на рода
22 октомври 2007
