На 19 януари 2018 се пресели във вечността
баща ми
Свилен Протич
на 82 годишна възраст.
Роден в София на 10 август 1935, от баща Богомил Михайлов Протич, майка Здраввка Кирилова Владева.
Завършил средно музикално училище със цигулка.
По време на службата си в армията преживява сърдечна операция и е пенсиониран като военноинвалид.
Посвещава следващите десетилетия на историята и изследването на родовете си.
Влиза в католическата църква и посещава редовно старата софийска Св. Йосиф. Свилен продължава връзките си с православни духовници, с които общуваше и разговаряше често. Посещения на католически и православни храмове и манастири бяха част от богатия му духовен живот.
Сключва брак с Николинка Вълчанова Протич през 1970. Има четири деца, Матей, Зой, Владислав, и Кирил (който почива при раждане), и 15 внуци.
Участвува активно в дейността на Родословното дружество в България, бил е негов секретар, и автор в списание Родознание.
Има над 30 публикации на различни обществено-политически и исторически теми в българските медии, както преди така и след 1989 г.
Член на Съюза на военноинвалидите в България.
В последните си години които прекара с мен (Матей), той живо се интересуваше от развитието на България и света, включително опастността от грешни посоки в национален и световен мащаб. Очакваше сбъдване на пророчества от Библията, макар да не е бил фанатичен в ревностната си вяра.
Страдаше от редица болести, като тромбофлебит, диабет, мини инсулти, и други. Ако и да не бе изненада, неговата земна кончина остави дълбока празнота за скъпия човек, баща и дядо, който винаги проявяваше разбиране и съчувстиве, който съпреживяваше проблемите на семейството, както и тези на рода, и на нацията... Както обичаше да казва приживе, пресели се при своите предци...
И както казва апостол Павел: Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. (1 Солуняни 4:13 Библия, синодално издание (BOB)
Погребан в Централните софийски гробища.
Бог да го прости! Царство му небесно!
баща ми
Свилен Протич
на 82 годишна възраст.
Роден в София на 10 август 1935, от баща Богомил Михайлов Протич, майка Здраввка Кирилова Владева.
Завършил средно музикално училище със цигулка.
По време на службата си в армията преживява сърдечна операция и е пенсиониран като военноинвалид.
Посвещава следващите десетилетия на историята и изследването на родовете си.
Влиза в католическата църква и посещава редовно старата софийска Св. Йосиф. Свилен продължава връзките си с православни духовници, с които общуваше и разговаряше често. Посещения на католически и православни храмове и манастири бяха част от богатия му духовен живот.
Сключва брак с Николинка Вълчанова Протич през 1970. Има четири деца, Матей, Зой, Владислав, и Кирил (който почива при раждане), и 15 внуци.
Участвува активно в дейността на Родословното дружество в България, бил е негов секретар, и автор в списание Родознание.
Има над 30 публикации на различни обществено-политически и исторически теми в българските медии, както преди така и след 1989 г.
Член на Съюза на военноинвалидите в България.
В последните си години които прекара с мен (Матей), той живо се интересуваше от развитието на България и света, включително опастността от грешни посоки в национален и световен мащаб. Очакваше сбъдване на пророчества от Библията, макар да не е бил фанатичен в ревностната си вяра.
Страдаше от редица болести, като тромбофлебит, диабет, мини инсулти, и други. Ако и да не бе изненада, неговата земна кончина остави дълбока празнота за скъпия човек, баща и дядо, който винаги проявяваше разбиране и съчувстиве, който съпреживяваше проблемите на семейството, както и тези на рода, и на нацията... Както обичаше да казва приживе, пресели се при своите предци...
И както казва апостол Павел: Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. (1 Солуняни 4:13 Библия, синодално издание (BOB)
Погребан в Централните софийски гробища.
Бог да го прости! Царство му небесно!
В памет на неговия дългогогодишен изследователски труд, в този блог ще бъде публикувана книгата за историята на рода Протич, която той приготвяше от години.
