Wednesday, November 14, 2018

Генеалогията в България, от Свилен Протич, радио Орфей, 7.6.1986, 17ч

The Genealogy in Bulgaria, from Svilen Protitch, radiostation Orfey, Sofia, 7.6.1986, 17h. (shortened from the original version by the radio host)

Текстът е написан от Свилен Протич и  излъчен по радио Орфей (съкратена версия от предаването) през не толкова далечната 1986г.

https://drive.google.com/file/d/1bLpkLZ3sMJigXjBKNH6fKuVj-pE2zgrh/view?usp=sharing




Saturday, June 30, 2018

Broadcast on Radio Horizont with participation of Svilen Protitch, August 17, 2994

Радио Хоризонт, 17.8.2004, предаване за генеалогията, с гости:
доцент д-р Антоанета Запрянова, председател на дружество Родознание
и Свилен Протич, почетен член на дружество Родознание





Wednesday, June 20, 2018

ИМАМЕ ЛИ АРИСТОКРАЦИЯ? Свилен Протич във в-к Поглед


(Това е уводната публикация на поредица статии за знатни български родове. Заглавията на другите статии са поместени накрая).


в-к Поглед от 3 септември 2007
Синя кръв

ИМАМЕ ЛИ АРИСТОКРАЦИЯ?

Над 100 са българските фамилии с благородническо потекло

Свилен Протич

____________________________________________________________________________
Свилен Протич е посветил живота си в изследване на българската аристокрация - от Средновековието до наши дни. Преровил е планини от документи, за да създаде уникални родови хроники. В няколко поредни броя той ще представи най-известните фамилии с благородническо потекло. Форумът е открит - всеки може да каже своето "да" или "не" за възкресяването на българския аристократизъм. ПОГЛЕД
_____________________________________________________________________

Такова съсловие е съществувало от незапомнени времена чак до XIX век включително. Българската аристокрация има живи потомци и днес, но явлението не е официално регламентирано. Апропо - едно е "благородник", друго е "благороден по нрав", някои ги смесват.


През 1893 г. мнозинството от "млади" в парламента прередактира чл. 58 на Търновската конституция, който забранява "титлите за благородство". От друга страна редица наши историци са избили благородниците още през 1393 г. в Търново. Като че ли от цяла България са се събрали там преди обсадата на старопрестолния град. Или са нямали роднини със същото фамилно име.


Следващите български конституции от ХХ век не са толкова категорични, но като цяло обществото ни се "демократизира" криворазбрано.


Социума не търпи вакуум и той се запълни, макар и с фалшив пълнеж. Понеже в България преди Девети септември единствен аристократ "де юре" беше царя, то минаваха за един вид аристократи офицерите, завършили военните на Негово величество училища, видни политици и естествено големите богаташи.


След Втората световна война се появиха званията "герой", "народен", "заслужил". Отскоро вече имаме българи, които са рицари на разни чужди ордени (например на Божия гроб).




Има и Болярски съвет, регистриран в съда. Тази мъгла е покрила истината за потомствените български аристократически родове, техните разклонения под други фамилни имена, съставени от едно или няколко живи или изчезнали семейства.


Вярно е, че в някои европейски държави титлите също са забранени. Така е в Норвегия (от 1905 г.), Австрия (от 1919 г.) и др. Но там е събрана, систематизирана и публикувана съответната книжнина - алманаси и справочници за живите потомци.


У нас информацията е крайно оскъдна. Почти липсват фамилни гербове от времето преди Османската империя и нейната аристокрация, която включва не само тази на турския етнос, а и десетки други: гръцки, румънски, арменски... Нямаме запазени замъци, но те не са "кондицио сине ква нон" (условие, без което не може).


Нашите предшественици от българския етнос са носили различни по произход титли (български, византийски, османски и др.). Такива са боляр, княз, кнез, башкнез, бан, примикюр, бей, паша. По време на игото мнозина от тях ги заменят с османското "чорбаджия".


Това понятие се употребява и днес, но в преносен смисъл. Султани са издавали берати за чорбаджии на


прадядото на Стефан Караджа


от Узунниколовия род в с. Ичме, на шуменския богат търговец и доставчик на войската, родения през XVIII век Хаджи Сава Хаджи Илия и др.

Между другото днес има наименовани български улици на този Хаджи Сава, на княз Стефан Богориди, на бей Георги Вълкович и прочие наши аристократи и патриоти. А в Белград улица носи името на Мехмед паша Соколович, велик везир (министър-председател). Той е живял през XVI век и е бил "премиер" и на тогавашните българи. Брат му е оглавявал Сръбската автокефална църква под името архиепископ Макарий Соколович.


Досега съм издирил над 100 български фамилии с доказано благородническо потекло. Сигурно ще се открият податки и за повече. Трябва да се има предвид, че някои от знатните фамилни имена не са уникални - носят се и от други родове, които не са с благороднически произход.


При едно официално реставриране и документиране на родната аристокрация е добре да се имат предвид представките пред фамилните имена в някои държави: "фон" в Германия, "дьо" във Франция и т. н. Каква би могла да бъде една подобна българска представка? Има и други въпросителни, но те ще се дискутират, ако идеята намери обществен отклик.


Горчивата съдба на българската аристокрация е нейното игнориране от конституцията. Пък била тя и Търновска, приета "с акламации" от патриоти, но и от патриотари. Част от тях са се опитали да запълнят аристократическия вакуум, гравитирайки покрай единствения благородник - царят.


През XIX век княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Гота е искал да въведе европейски титли за потомците на старата българска аристокрация. Властващите "демократи" отказали.



ЗНАТНИ РОДОВЕ



БЕРОН от Котел.


БИНБЕЛОВИ от с. Факия, Бургаско.


ВАЗОВИ от Сопот, с корен от с. Яновене, Костурско (сега в Гърция).


ВЕКИЛАРЧЕВИ от Кюстендил.


ДЖАМДЖИЕВИ от Килифарево.


ЕКЗАРХ от Старозагорско.


ИКОНОМОВИ от Жеравна.


КАБЛЕШКОВИ от Копривщица, с корен от Търновско.


КАРАВЕЛОВИ от Копривщица, с корен от Костурско.


КАРТОЛОВИ от Преслав, с корен от Жеравна.


КУТИНЧЕВИ, от с. Щръклево, Русенско.


КЪРШОВСКИ от Елена.


ПУЛИЕВИ от Арбанаси, Търновско.


ХАДЖИМИХОВИ от Шумен.



Снимки:


Герб на Царя на българите, поместен в хрониката на XVI Вселенски събор (1414-1418)


Печат-герб на софийския революционер Никола Чолака, обесен на 15 ноември 1877 г. на ъгъла на "Витошка" и "Алабин"


Княз Фердинанд е искал да въведе европейски титли за нашата аристокрация

__________________________________________________________________________

Заглавията на другите публикации, които могат да се намерят в Народната библиотека
(заглавията и подзаглавията са редактирани от редакцията на в-к Поглед)

Карл XII награди Маринчо Страшния
Бимбеловият род тръгва от Момчил войвода
10 септември 2007

Каблешкови стигнаха до теревизията
Бележитият род тръгва от XVIII столетие
24 септември 2007

Любен Каравелов разгроми фашизма
1 октомври 2007

Шопи станаха украински дворяни
Издирват се потомци на рода Каразини
8 октомври 2007

Хаджи Симеон бил на табла Мидхад паша
15 октомври 2007

Кършовски са боляри от Търново
Бунтари, художници и журналисти населяват клоните на рода
22 октомври 2007

Tuesday, April 10, 2018

Предговор

Поданици на Дукагин
от Свилен Протич

Предговор

Генеалогическите податки е събрал Свилен Протич от рода Алекси из с. Люма, окр. Кукъс, Албания. С прибавени над 70 интересни илюстрации на славни и обикновени личности, постройки, природни изгледи и факсимилета. Посочени са използваните стари и нови книги, албуми, архиви.
Записалият и преписал поместените родословни материали иска да се извини на читателите, какво поради своите занимания, не е поднесъл съдържанието в научен стил.


Тази първа част за рода се отпечата в столицата София през 2004 година от Рождество Христово. В замислената втора такава ще се отбележат очаквани родословни данни, прелюбопитни сведения за родословния край, имената на потомци от дъщери на същия род. За тях той няма да бъде по правата мъжка линия, наречена „златна“.
Като не се броят повечето роднини, споменати са имена главно на видни личности. Постъпи се така не от суета, а поради две причини. Първо, за мнозинството от тях се издири по нещо относно генеалогията им, което е в хармония с основната тема. Данните за останалите са сравнително оскъдни или много трудно достъпни, част от тях — в небългарски архиви. Но девиза на шахматистите е: всички сме от един род. Второ, историческите листости са определяли, право или криво, обществения живот в разните му области.


Въпреки всичко да не се забравя максимата, че въпроса е за идеята, а и дадено родословие не се изчерпва с отделен труд. То е продължителен процес, обслужван от не едно и две поколения, изпълнен с пречки и противоречия.


Sunday, April 1, 2018

Foreword in English

The genealogical data has been collected by Svilen Protitch from the Alexi clan from the village of Luma, district of Kukes, Albania. Over 70 interesting illustrations of glorious and ordinary personalities, buildings, views of nature, and facsimiles have been added. He has provided the list of the used old and new books, albums and archives.

The author, who collected and recorded the genealogical material, wants to apologise to the readers  as owing to his work he has not presented the context in a scholarly way.

The first part of the material of the Clan was printed in the capital city of Sofia in the year 2003 from the birth of Our Lord. A potential second part will note genealogical data that are expected, most curious facts about the place of origin, and the names of descendants of daughters of the same clan. In this first part, the data will follow only the direct male line called "the golden line".

If one does not take into account the many names of relatives, the author has mentioned chiefly names of distinguished personalities. That was done not because of vanity, but because of two other reasons. First, for the majority of them something was found concerning their genealogy, which is in keeping with the main theme.  The data about the rest are comparatively meagre or difficult to obtain - a part of them are in foreign archives. But chess players have as their motto the words: "we are all members of one clan". Second, historic personalities have influenced, for good or for bad, public life in its various fields.

In spite of everything let us not forget the maxim that what matters is the idea and also every genealogical table cannot be exhausted in one book. Preparing such a table takes more than one generation and it is fraught with obstacles and contradictions.

Svilen Protitch

Tuesday, February 27, 2018

Предаване на БНТ Родът Протич от 7 октомври 1989

Родът Протич, предаване излъчено по БНТ на 7ми октомври 1989, бе организирано от покойните вече Свилен Протич и водещия Георги Костов, с участието на представители на рода и приятели, хора на изкуството (пълния списък е в края на втора част). 



https://drive.google.com/file/d/1F3N7_Kl_WXUqSDo7-Cz-LANlIa9PcF0M/view?usp=sharing 


Свилен Протич се пресели във вечността, при своите предци





На 19 януари 2018  се пресели във вечността 
баща ми 

Свилен Протич

на 82 годишна възраст.

Роден в София на 10 август 1935, от баща Богомил Михайлов Протич, майка Здраввка Кирилова Владева.

Завършил средно музикално училище със цигулка.
По време на службата си в армията преживява сърдечна операция и е пенсиониран като военноинвалид. 

Посвещава следващите десетилетия на историята и изследването на родовете си.

Влиза в католическата църква и посещава редовно старата софийска Св. Йосиф. Свилен продължава връзките си с православни духовници,  с които общуваше и разговаряше често. Посещения на католически и православни храмове и манастири бяха част от богатия му духовен живот. 

Сключва брак с Николинка Вълчанова Протич през 1970. Има четири деца, Матей, Зой, Владислав, и Кирил (който почива при раждане), и 15 внуци.

Участвува активно в дейността на Родословното дружество в България, бил е негов секретар, и автор в списание Родознание.

Има над 30 публикации на различни обществено-политически и исторически теми в българските медии, както преди така и след 1989 г. 

Член на Съюза на военноинвалидите в България.

В последните си години които прекара с мен (Матей), той живо се интересуваше от развитието на България и света, включително опастността от грешни посоки в национален и световен мащаб. Очакваше сбъдване на пророчества от Библията, макар да не е бил фанатичен в ревностната си вяра. 

Страдаше от редица болести, като тромбофлебит, диабет, мини инсулти, и други. Ако и да не бе изненада, неговата земна кончина остави дълбока празнота за скъпия човек, баща и дядо, който винаги проявяваше разбиране и съчувстиве, който съпреживяваше проблемите на семейството, както и тези на рода, и на нацията... Както обичаше да казва приживе, пресели се при своите предци...

И както казва апостол Павел:  Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. (1 Солуняни 4:13 Библия, синодално издание (BOB)

Погребан в Централните софийски гробища.


Бог да го прости! Царство му небесно!


В памет на неговия дългогогодишен изследователски труд, в този блог ще бъде публикувана книгата за историята на рода Протич, която той приготвяше от години. 






















5 години от смъртта на Свилен Протич

Свилен на с. Панайот Волово, Шуменско (произходно от страна на майка му Здравка, рода на хаджи Симеонко хаджи Михов) Заупокойната литургия щ...