Генеалогията в България, от Свилен Протич, радио Орфей, 7.6.1986, 17ч

The Genealogy in Bulgaria, from Svilen Protitch, radiostation Orfey, Sofia, 7.6.1986, 17h. (shortened from the original version by the radio host)

Текстът е написан от Свилен Протич и  излъчен по радио Орфей (съкратена версия от предаването) през не толкова далечната 1986г.

https://drive.google.com/file/d/1bLpkLZ3sMJigXjBKNH6fKuVj-pE2zgrh/view?usp=sharing

Предаване за Генеалогията по Ефир 2 със Свилен Протич

Предаване за генеалогията Ефир 2 БНТ 6 дек 1992

 

https://drive.google.com/file/d/1OV7pAZyHGTpsfufUyV032mtAuX10RlQb/view?usp=sharing

Broadcast on Radio Horizont with participation of Svilen Protitch, August 17, 2994

Радио Хоризонт, 17.8.2004, предаване за генеалогията, с гости:
доцент д-р Антоанета Запрянова, председател на дружество Родознание
и Свилен Протич, почетен член на дружество Родознание

https://drive.google.com/file/d/1XjpKfL1oSh_CN1AZ9L4WwrWB8pUOpDZb/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1vMkAeDuZnaW03IdZKeXQATcuJo2e8pjz/view?usp=sharing 

Свилен Протич по радио Христо Ботев 1 септември 2009

https://drive.google.com/file/d/18SlmdpGlf56dXA3fo8XsKf4-sTfjYjm3/view?usp=sharing

ИМАМЕ ЛИ АРИСТОКРАЦИЯ? Свилен Протич във в-к Поглед

(Това е уводната публикация на поредица статии за знатни български родове. Заглавията на другите статии са поместени накрая).

в-к Поглед от 3 септември 2007
Синя кръв

ИМАМЕ ЛИ АРИСТОКРАЦИЯ?

Над 100 са българските фамилии с благородническо потекло

Свилен Протич

____________________________________________________________________________
Свилен Протич е посветил живота си в изследване на българската аристокрация - от Средновековието до наши дни. Преровил е планини от документи, за да създаде уникални родови хроники. В няколко поредни броя той ще представи най-известните фамилии с благородническо потекло. Форумът е открит - всеки може да каже своето "да" или "не" за възкресяването на българския аристократизъм. ПОГЛЕД
_____________________________________________________________________

Такова съсловие е съществувало от незапомнени времена чак до XIX век включително. Българската аристокрация има живи потомци и днес, но явлението не е официално регламентирано. Апропо - едно е "благородник", друго е "благороден по нрав", някои ги смесват.


През 1893 г. мнозинството от "млади" в парламента прередактира чл. 58 на Търновската конституция, който забранява "титлите за благородство". От друга страна редица наши историци са избили благородниците още през 1393 г. в Търново. Като че ли от цяла България са се събрали там преди обсадата на старопрестолния град. Или са нямали роднини със същото фамилно име.


Следващите български конституции от ХХ век не са толкова категорични, но като цяло обществото ни се "демократизира" криворазбрано.


Социума не търпи вакуум и той се запълни, макар и с фалшив пълнеж. Понеже в България преди Девети септември единствен аристократ "де юре" беше царя, то минаваха за един вид аристократи офицерите, завършили военните на Негово величество училища, видни политици и естествено големите богаташи.


След Втората световна война се появиха званията "герой", "народен", "заслужил". Отскоро вече имаме българи, които са рицари на разни чужди ордени (например на Божия гроб).




Има и Болярски съвет, регистриран в съда. Тази мъгла е покрила истината за потомствените български аристократически родове, техните разклонения под други фамилни имена, съставени от едно или няколко живи или изчезнали семейства.


Вярно е, че в някои европейски държави титлите също са забранени. Така е в Норвегия (от 1905 г.), Австрия (от 1919 г.) и др. Но там е събрана, систематизирана и публикувана съответната книжнина - алманаси и справочници за живите потомци.


У нас информацията е крайно оскъдна. Почти липсват фамилни гербове от времето преди Османската империя и нейната аристокрация, която включва не само тази на турския етнос, а и десетки други: гръцки, румънски, арменски... Нямаме запазени замъци, но те не са "кондицио сине ква нон" (условие, без което не може).


Нашите предшественици от българския етнос са носили различни по произход титли (български, византийски, османски и др.). Такива са боляр, княз, кнез, башкнез, бан, примикюр, бей, паша. По време на игото мнозина от тях ги заменят с османското "чорбаджия".


Това понятие се употребява и днес, но в преносен смисъл. Султани са издавали берати за чорбаджии на


прадядото на Стефан Караджа

от Узунниколовия род в с. Ичме, на шуменския богат търговец и доставчик на войската, родения през XVIII век Хаджи Сава Хаджи Илия и др.

Между другото днес има наименовани български улици на този Хаджи Сава, на княз Стефан Богориди, на бей Георги Вълкович и прочие наши аристократи и патриоти. А в Белград улица носи името на Мехмед паша Соколович, велик везир (министър-председател). Той е живял през XVI век и е бил "премиер" и на тогавашните българи. Брат му е оглавявал Сръбската автокефална църква под името архиепископ Макарий Соколович.


Досега съм издирил над 100 български фамилии с доказано благородническо потекло. Сигурно ще се открият податки и за повече. Трябва да се има предвид, че някои от знатните фамилни имена не са уникални - носят се и от други родове, които не са с благороднически произход.


При едно официално реставриране и документиране на родната аристокрация е добре да се имат предвид представките пред фамилните имена в някои държави: "фон" в Германия, "дьо" във Франция и т. н. Каква би могла да бъде една подобна българска представка? Има и други въпросителни, но те ще се дискутират, ако идеята намери обществен отклик.


Горчивата съдба на българската аристокрация е нейното игнориране от конституцията. Пък била тя и Търновска, приета "с акламации" от патриоти, но и от патриотари. Част от тях са се опитали да запълнят аристократическия вакуум, гравитирайки покрай единствения благородник - царят.


През XIX век княз Фердинанд I Сакс-Кобург-Гота е искал да въведе европейски титли за потомците на старата българска аристокрация. Властващите "демократи" отказали.



ЗНАТНИ РОДОВЕ



БЕРОН от Котел.


БИНБЕЛОВИ от с. Факия, Бургаско.


ВАЗОВИ от Сопот, с корен от с. Яновене, Костурско (сега в Гърция).


ВЕКИЛАРЧЕВИ от Кюстендил.


ДЖАМДЖИЕВИ от Килифарево.


ЕКЗАРХ от Старозагорско.


ИКОНОМОВИ от Жеравна.


КАБЛЕШКОВИ от Копривщица, с корен от Търновско.


КАРАВЕЛОВИ от Копривщица, с корен от Костурско.


КАРТОЛОВИ от Преслав, с корен от Жеравна.


КУТИНЧЕВИ, от с. Щръклево, Русенско.


КЪРШОВСКИ от Елена.


ПУЛИЕВИ от Арбанаси, Търновско.


ХАДЖИМИХОВИ от Шумен.

Снимки:


Герб на Царя на българите, поместен в хрониката на XVI Вселенски събор (1414-1418)


Печат-герб на софийския революционер Никола Чолака, обесен на 15 ноември 1877 г. на ъгъла на "Витошка" и "Алабин"


Княз Фердинанд е искал да въведе европейски титли за нашата аристокрация

__________________________________________________________________________

Заглавията на другите публикации, които могат да се намерят в Народната библиотека
(заглавията и подзаглавията са редактирани от редакцията на в-к Поглед)

Карл XII награди Маринчо Страшния
Бимбеловият род тръгва от Момчил войвода
10 септември 2007

Каблешкови стигнаха до теревизията
Бележитият род тръгва от XVIII столетие
24 септември 2007

Любен Каравелов разгроми фашизма
1 октомври 2007

Шопи станаха украински дворяни
Издирват се потомци на рода Каразини
8 октомври 2007

Хаджи Симеон бил на табла Мидхад паша
15 октомври 2007

Кършовски са боляри от Търново
Бунтари, художници и журналисти населяват клоните на рода
22 октомври 2007

Предговор

Поданици на Дукагин
от Свилен Протич

Предговор

Генеалогическите податки е събрал Свилен Протич от рода Алекси из с. Люма, окр. Кукъс, Албания. С прибавени над 70 интересни илюстрации на славни и обикновени личности, постройки, природни изгледи и факсимилета. Посочени са използваните стари и нови книги, албуми, архиви.
Записалият и преписал поместените родословни материали иска да се извини на читателите, какво поради своите занимания, не е поднесъл съдържанието в научен стил.


Тази първа част за рода се отпечата в столицата София през 2004 година от Рождество Христово. В замислената втора такава ще се отбележат очаквани родословни данни, прелюбопитни сведения за родословния край, имената на потомци от дъщери на същия род. За тях той няма да бъде по правата мъжка линия, наречена „златна“.
Като не се броят повечето роднини, споменати са имена главно на видни личности. Постъпи се така не от суета, а поради две причини. Първо, за мнозинството от тях се издири по нещо относно генеалогията им, което е в хармония с основната тема. Данните за останалите са сравнително оскъдни или много трудно достъпни, част от тях — в небългарски архиви. Но девиза на шахматистите е: всички сме от един род. Второ, историческите листости са определяли, право или криво, обществения живот в разните му области.


Въпреки всичко да не се забравя максимата, че въпроса е за идеята, а и дадено родословие не се изчерпва с отделен труд. То е продължителен процес, обслужван от не едно и две поколения, изпълнен с пречки и противоречия.

Foreword in English

The genealogical data has been collected by Svilen Protitch from the Alexi clan from the village of Luma, district of Kukes, Albania. Over 70 interesting illustrations of glorious and ordinary personalities, buildings, views of nature, and facsimiles have been added. He has provided the list of the used old and new books, albums and archives.

The author, who collected and recorded the genealogical material, wants to apologise to the readers  as owing to his work he has not presented the context in a scholarly way.

The first part of the material of the Clan was printed in the capital city of Sofia in the year 2003 from the birth of Our Lord. A potential second part will note genealogical data that are expected, most curious facts about the place of origin, and the names of descendants of daughters of the same clan. In this first part, the data will follow only the direct male line called "the golden line".

If one does not take into account the many names of relatives, the author has mentioned chiefly names of distinguished personalities. That was done not because of vanity, but because of two other reasons. First, for the majority of them something was found concerning their genealogy, which is in keeping with the main theme.  The data about the rest are comparatively meagre or difficult to obtain - a part of them are in foreign archives. But chess players have as their motto the words: "we are all members of one clan". Second, historic personalities have influenced, for good or for bad, public life in its various fields.

In spite of everything let us not forget the maxim that what matters is the idea and also every genealogical table cannot be exhausted in one book. Preparing such a table takes more than one generation and it is fraught with obstacles and contradictions.

Svilen Protitch

From Norway to the Balkans - abstract of the book in English about the old history of Protitch-Alexi clan

Gjallicës Mts reflection in the lake dam of Drin river

 Subjects of Dukagin 

(Abstract)  

from pages 29 - 32 of the book Subjects of Dukagin

Some ancestors of the clan presented here have been subjects of several souvereign states, including the little-known Principality of Dukagin (13th -15th centuries), which lay in the catchment area of the Albanian river Drin. Part of the“Mijaci” tribe have been living for centuries along the river Luma, a tributary to the river Beli Drin , which itself flows into the river Drin, as well as in the immediate environs .According to the Brockhaus Encyclopaedia (see the article “Mijaci” in vol. 12 , 1971) they are related to the population who in the Middle Ages were known in Old High German as “Walh” . The German word “Walachen”, itself related to the name “Walh”, comes from the word “Welschen” (Romans) .The name “Walh” has been used later with regard to other nationalities. That is how were called the Norsemen who settled in Albania in the 13th century. In the 10th century Duke Rolon or Ralf took them from Norway (the town of Alesund) to Normandy in France.

A part of them migrated to the Apennine Peninsula. Prince Bohemund (he died in 1111) brought about 30 thousand of them to the Balkans. 

Until the time the Julian calendar was abandoned (1582) the “Mijaci” were papalists. Because of several reasons most of them at different times embraced Islam and almost all the rest - Orthodoxy in the diocese of the Orthodox Church of Serbia. The latter migrated chiefly in the 18th century to Macedonia, Serbia , Bulgaria and were completely Slavicized. 

The “Alexy” clan or a branch of it comes from them. Later, part of the descendants took the usual surname of “Protich”, which derives from the Serbian word “prota” (archpriest), i.e. a senior priest in the Orthodox Church, as they had such a man in their clan. The clan come from a faraway hamlet which belongs to the Village of Luma. Now it is called “the Bozhnja Quarter” of the Town of Kukes between the Village of Luma and the tower of Luma on the left bank of the river. After 1975 the tower was covered by the waters of the new dam, which covered also the mouth of the river Luma.

 Until the middle of the 19th century the people from the “Mijaci” tribe married only within their own tribe just as the Vikings used to do. They married to people who had another saint as patron of their clan. St. Michael, the Archangel, was the patron saint of the Alexy clan. The clan from the nearby village of Topoian had St. Elijah, the Prophet, as their patron saint. In all probability at least one forerunner of Alexy (along the direct male line), whose name has been forgotten, had married a woman from the Rotula clan or conversely.

The name of Rotula derives from the German word “rotula”(a scroll of letters, a file). Also other German words can be heard there. The most famous member of the Rotula clan is Koca Sinan Pasha, the grand vizier, i.e. the primeminister, of the Ottoman Empire. He was born in the Village of Topoian towards 1520 and died in Istanbul in 1596. It would be of interest to genealogy to know which of his ancestors are ancestors also of the present writer, who is approximately ninth cousin to Sinan Pasha. The Rotula clan are reported to have living descendants in Kossovo who bear the name of Rotlia. The information about their clan provides, though in an indirect and incomplete way, some missing links in this modest genealogical table.

The founder, Traian Alexy, was born around 1720. As a bachelor he settled in the Macedonian town of Kratovo, where he married and had three sons all of whom later had families of their own. The surname “Alexy” had been recorded in an Ottoman population register for the year 1416. The name may not be a unique name although the population then there was much less numerous. But it is certain that every time you see the name “Alexy” you see a name which is at least from the 15th century, because most people keep their surnames for centuries unlike the practice in Bulgaria.

In the 15th century George Castriota Skanderbeg, the Albanian prince, sent military aid to Ferante, King of Sicily. The latter’s father, Alphonsus V, King of Aragon and Sicily, was a supporter of Pope Benedict XIII de Luna, who also came from Aragon, and who was considered in Rome to be an antipope. And in the year 1416 mentioned above there was no other pope, legitimate or not.

Fr. Simon (the Town of Kratovo, circa 1745 – died after 1824) is one of Traian’s sons. Then only people from old clans of priests were ordained because they belonged to the Serb aristocracy. For several years until 1797 Fr. Simon ruled the Kratovo – Kyustendil Diocese, which had remained without a metropolitan. He had the position of “prota” (archpriest), though he had not been promoted to that rank. The Serbian Patriarchate included in its flock also people who were not Serbs. 

Of the Alexy clan I have discovered over 220 people, dead or living, not counting the descendants along a female line. Of those who are still living there are 9 who bear the name of Protich and 30 with newer surnames. Most of them live in Bulgaria and are Bulgarian by nationality. There are some who bear the surname “Alexiev” (after Alexy) and they believe that they are relatives but there is no reliable evidence for that. There is genuine but not very big hope that new information may be discovered in Albania. 

Svilen Protitch

Rollo's grave at the Cathedral of Rouen

 Ålesund in Norway

Предаване на БНТ Родът Протич от 7 октомври 1989

Родът Протич, предаване излъчено по БНТ на 7ми октомври 1989, бе организирано от покойните вече Свилен Протич и водещия Георги Костов, с участието на представители на рода и приятели, хора на изкуството (пълния списък е в края на втора част). 

https://drive.google.com/file/d/1pK9U757AinYsOqiFq6NR3IoTIQDpSDd4/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1F3N7_Kl_WXUqSDo7-Cz-LANlIa9PcF0M/view?usp=sharing

Свилен Протич се пресели във вечността, при своите предци

На 19 януари 2018  се пресели във вечността 
баща ми 

Свилен Протич

на 82 годишна възраст.

Роден в София на 10 август 1935, от баща Богомил Михайлов Протич, майка Здраввка Кирилова Владева.

Завършил средно музикално училище със цигулка.
По време на службата си в армията преживява сърдечна операция и е пенсиониран като военноинвалид. 

Посвещава следващите десетилетия на историята и изследването на родовете си.

Влиза в католическата църква и посещава редовно старата софийска Св. Йосиф. Свилен продължава връзките си с православни духовници,  с които общуваше и разговаряше често. Посещения на католически и православни храмове и манастири бяха част от богатия му духовен живот. 

Сключва брак с Николинка Вълчанова Протич през 1970. Има четири деца, Матей, Зой, Владислав, и Кирил (който почива при раждане), и 15 внуци.

Участвува активно в дейността на Родословното дружество в България, бил е негов секретар, и автор в списание Родознание.

Има над 30 публикации на различни обществено-политически и исторически теми в българските медии, както преди така и след 1989 г. 

Член на Съюза на военноинвалидите в България.

В последните си години които прекара с мен (Матей), той живо се интересуваше от развитието на България и света, включително опастността от грешни посоки в национален и световен мащаб. Очакваше сбъдване на пророчества от Библията, макар да не е бил фанатичен в ревностната си вяра. 

Страдаше от редица болести, като тромбофлебит, диабет, мини инсулти, и други. Ако и да не бе изненада, неговата земна кончина остави дълбока празнота за скъпия човек, баща и дядо, който винаги проявяваше разбиране и съчувстиве, който съпреживяваше проблемите на семейството, както и тези на рода, и на нацията... Както обичаше да казва приживе, пресели се при своите предци...

И както казва апостол Павел:  Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. (1 Солуняни 4:13 Библия, синодално издание (BOB)

Погребан в Централните софийски гробища.


Бог да го прости! Царство му небесно!

В памет на неговия дългогогодишен изследователски труд, в този блог ще бъде публикувана книгата за историята на рода Протич, която той приготвяше от години.